Sta.sh
The Cat,the Rain and the Boy
by ~MYLittleLadyCrissyМокрото коте на верандата продължаваше да мяука,докато дъждът се стичаше по прозорците и правеше кръгчета в локвите.
Вкъщи нямаше никого.
Телефонът презвъня.Веднъж,два пъти - никой не отговори.Накрая телефонният секретар се включи..
-Очевадно сме навън или просто не искаме да говорим със задници като вас,моля оставете съобщение след “Пии”,пъ ние ше си помислим дали да ви отговорим ..
Пиии
-Ърм..Хидетоми?Надявах се вече да си се прибрал...ърм... .. ще ти се обадя пак...
Мокрото коте продължи да мяука докато колелото на момчето не спря до него.
-Ей,мъниче,какво правиш тук?Цялото си мокро,влез вътре да те изсуша..
Момчето го гушна в прегръдките си и отключи вратата.
Колелото остана самотно,вън,на дъжда.
Телефонът пак презвъня,този път за по-кратко,но отново никой не отговори.Или по-скоро никой не го чу.
Момчето съблече мокрите си официални черни дрехи и пусна студената вода в банята.
Котето измяука неодобрително.Дъждът навън стигаше..
Телефонът зазвъня за пореден път.Отново секретарят,отново познатото съобщение за “оставете съобщение”,радостно и закачливо.
-Хидетоми!? .. Започвам да се притеснявам .. Накрая ще ме накараш да дойда до вас в тоя дъжд! ... Вдигни проклетия телеф~~~ ...
Капки вода се стекоха по слушалката.Момчето издърпа кабела от контакта.Ненужна машинка ..
Момчето легна на пода и остана да слуша как дъжда тропа по стъклата.Котето се сви на кълбо на все още мокрите му гърди.
Топлият въздух излизащ дълбоко от белите му дробове направи бяло петно,вряза се в околната студенина и замря.После отново и отново.
Той все още дишаше.
Той все още беше жив.
